ЕКСПАНЗИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПАНЗЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. Който е несдържан в проявата на чувствата си, който реагира бурно на всичко. Тя имаше по-ярък темперамент, обичаше да възклицава, да се смее гласно, да се възхищава, беше по-експанзивна. Б. Болгар, Б, 109. После я придружил до селото, в което учителствувала, под предлог, че има някаква неотложна работа, и, там, експанзивен, какъвто си беше, ѝ разкрил чувствата си. Г. Караславов, ОХ IV, 368. Човек на напреднала възраст, крайно словоохотлив, експанзивен, той [Дондуков] не можеше да скрива своята амбиция. С. Радев, ССБ I, 143.