ЕКСПАНЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПА̀НЗИЯ, мн. няма, ж. Книж. 1. Агресивна политика за разпространение, за разширяване на политическо и икономическо влияние чрез насилствено завоюване на чужди територии или чрез завладяване на нови пазари. Когато в 862 г. в Цариград пристигнали пратеници на Великоморавия, за да търсят сближение и политическа експанзия, императорът не се поколебал кои да изпрати сред славяните от Среден Дунав, за да насаждат там византийското влияние. К, 1963, кн. 7, 39. Експанзия за поробване на колониалните народи. Военна експанзия. Експанзия на монополите.

2. Широко разпространение на нещо (идеи, насоки в изкуството, идеологиите и др.) извън неговите първоначални предели. Ясно е, изправени сме пред нов проблем — експанзия на развлекателната музика. ЛФ, 1971, бр. 4, 3. Идеологическа експанзия. Експанзия на политически идеи.

3. Спец. Основно свойство на газовете да се разширяват и да заемат целия обем, в който се намират; експанзивност. Непрекъснатото движение на молекулите обуславя непрекъснатото разширяване на газовете и стремежът им да заемат все по-голям обем. На това тяхно свойство (експанзия), .., се противопоставя друго свойство на привличане на молекулите помежду им. Е. Киркова, АМ, 43.

— От лат. expansio ’разширение, разпространение’ през нем. Expansion.