ЕКСПАТРИАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПАТРИА̀ЦИЯ ж. Юрид. Доброволно или принудително изселване на лица извън пределите на страната, от която произхождат, в друга, в резултат на което променят своето поданство, гражданство. Съгласно конвенция между България и Гърция в 1919 г. е извършена взаимна експатриация.

— От фр. expatriation или нем. Expatriation.