ЕКСПЕДИТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПЕДИТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. Който бързо се справя с работата си; бърз, делови. — Там, на място, той най-правилно бе разрешил въпросите. Вярно, че е експедитивен, не може да му се отрече. Ст. Даскалов, СЛ, 310. Той [чиновник от суданската администрация] знаеше нещичко за България .. Това му беше напълно достатъчно, за да бъде с нас дружелюбен и експедитивен. П. Вежинов, ДМ, 102-103. — Те [телевизията и киното] са на един принцип — каза учителят .. — Но телевизията е по-експедитивна, по-бърза. Може да ти покаже едно събитие в момента, когато става, без да чакаш. Г. Мишев, ЕП, 37.

— От фр. expéditif.