ЕКСПЕДИТЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Остар. Експедирам. От нашето не твърде прилично влизане .. сичките домашни на дяда Никола са събудиха и втревожиха.., а дядо Никола ни гледаше омаян и не знаеше накъде да ни експедитира. З. Стоянов, ЗБВ I, 200-201. експедитирам се страд.