ЕКСПЛОАТАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПЛОАТА̀ТОР м. 1. Лице, което притежава средства за производство, и присвоява, ограбва чужд труд. — Да се борим... Само там е спасението! — Да се борим ли? С кого? — С реакцията... С експлоататорите и чорбаджиите... Г. Караславов, СИ, 113. Един вик на омраза се изтръгна неволно от гърдите ми към тия безбожни експлоататори, които живеят изключително за сметка на селската простотия! Н. Попфилипов, СбЗР, 60. Съобщава се на селяните от Борово, че от днес държавната власт в цялата страна минава в ръцете на работническо-селското правителство, което премахва завинаги господството на експлоататорите и паразитите. Кр. Велков, СБ, 133.

2. Разш. Лице, което извлича някаква облага, полза за себе си за сметка на друг. Хазаите ми са големи експлоататори — искат много висок наем за квартирата. △ В къщи всички са експлоататори. Никой не ми помага в домакинството.

3. Остар. Лице, което изследва, проучва нещо; проучвател, изследовател. Един наш храбър експлоататор на Рила, г. Ст. Георгиев, е прибавил при трудовете на няколко чужденци, изследователи на Рила, и едно свое пространно и твърде ценно изследване на растителността ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХV, 59.

— От фр. exploiteur през рус. эксплуататор.