ЕКСПЛОЗЍВЕН

ЕКСПЛОЗЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който притежава свойството да експлодира, да избухва; взривен. Етиленът подобно на метана образува с кислорода от въздуха експлозивна смес. Хим. Х кл, 1965, 30. Автоматичната пушка беше заредена, в нея имаше тридесет сигурни експлозивни куршума. НТМ, 1961, кн. 12, 23. Експлозивни вещества. Обр. Това отношение, тази дълбока подозрителност, пренесени на базата на религиозните различия между двете общности, създаваше онази експлозивна атмосфера, която почти винаги завършваше с погроми, палежи и жертви. Т. Кюранов, АП, 27. Ако човек дойде тук [в Гвинея] с открито сърце и чиста съвест, не може да не обикне тази млада африканска страна, тази окована доскоро експлозивна сила. Д. Филипов, Г, 4.

2. Прен. Който е свързан с внезапна, бурна проява на нещо. Характерно за грипозните епидемии е експлозивното начало. Пр, 1952, кн. 5, 47.

3. Техн. Който се привежда в движение чрез вътрешна експлозия. Експлозивен двигател. Експлозивен цилиндър. Експлозивен мотор.

4. Спец. Който се извършва чрез експлозия, който е свързан с експлозия. По-голям интерес за химията представляват фотохимичните процеси.. Като пример.. може да ни послужи ескплозивното съединяване на водорода с хлора, когато смес от двата елемента се изложи на пряка слънчева светлина. Хим. VII кл, 1950, 46. В буталния двигател с вътрешно горене получените при експлозивното горене газове налягат върху буталото. Р. Радулов, ИГ, 82.

Експлозивни съгласни. Фон. Съгласни, които се учленяват, като се образува мигновена пълна преграда по пътя на издишната въздушна струя, която тя разрушава с налягане, с избух, напр.: б-п, д-т, г-к; избушни съгласни.

Списък на думите по буква