ЕКСПЛОЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПЛО̀ЗИЯ ж. 1. Избухване, обикн. на леснозапалими вещества, което се съпровожда със силен трясък, грохот; взрив. Самолетите се освобождават от товара си, земята потрепера от експлозиите на бомбите, а към небето се вдигнаха високи черни стълбове дим. В. Нешков, Н, 245. След всяка експлозия студеният въздух над селото потреперваше и тътенът заглъхваше тъпо в горичката. П. Вежинов, ВР, 58. Снощи към 10 1/2 часа една страшна експлозия разтърси целия град и предизвика истинска паника сред гражданите. Св. Минков, Избр. пр, 62. Скоро по височината затрещяха експлозиите на снаряди. За разгромяване на четата бяха докарани две турски оръдия. Д. Линков, ЗБ, 123. Започнал да пада дъжд от вулканска пепел и се чули глухи и слаби подземни експлозии, повтарящи се през 5-10 минути. Скоро вулканът се успокоил отново. Хр. Тилев, В, 46. Експлозия в мината. Експлозии в недрата на Слънцето.

2. Прен. Внезапна, буйна проява на нещо. Ала още на близкия завой внезапна експлозия от блясък, музика и глъч изведнъж те грабва, завърта и понася. К. Константинов, ПЗ, 167-168. Експлозията от плач и коментари около починалата Вичева сега са преминали. Ч. Шинов, ПВ, 11.

— От лат. explosio през фр. explosion.