ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПРЕСИОНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Изк. Литер. Направление в западноевропейското изкуство и литература в първите десетилетия на ХХ в., което провъзгласява пълна свобода на творческата личност, без да се съобразява с каквито и да било естетически норми и принципи. Модернизмът във всичките негови школи и направления — като се почне от символизма, през неоромантизма, импресионизма, експресионизма, имажинизма, та до футуризма, претендираше да бъде светоглед, творческа идеология. Ив. Богданов, СП, 20. Експресионизмът и останалите тогавашни модернистични школи представляват продължение, разклонение на предвоенния символизъм. ОФ, 1950, бр. 1764, 4. Модернизмът и по-специално символизмът и експресионизмът намират място на страниците на сп. "Везни". Лит. ХI кл, 164. Влияние на експресионизма в изобразителното изкуство у нас се чувствува в творчеството на Сирак Скитник.

— От фр. expressionnisme.