ЕКСПРЕСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПРЀСИЯ ж. 1. Изк. Литер. Ярка, силна проява на чувство, настроения; изразителност. През 1920 г. "Вестник на жената" помести един мой възторжен подлистник за Елизабета Б. — по-късно Багряна. Това беше първият и единствен отзив за началните стъпки на голямата поетеса, която идеше с бурната експресия на своята несдържана младост. К. Константинов, ППГ, 155. Когато тя [актрисата Сара Бернар] падаше, за да умре, целият театър настръхваше за един дълъг миг.. и всички въздъхваха с облекчение и радост, че тя не е умряла наистина. Защото тая жена,.. която с такава необикновена експресия се превъплъщаваше в своите трагични персонажи, все пак беше над 68 години. К. Константинов, ППГ, 214-215. Автопортретът на художника се налага със своята силна експресия.

2. Само ед. Езикозн. Изразително-изобразително качество на речта, което ѝ придава образно-емоционална окраска. Речева експресия.

— От лат. expressio 'изразяване' през фр. expression.