ЕКСТАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТА̀З м. Книж. Състояние на възторг, което достига до екзалтация, до самозабрава. — Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов, БГ, 68. Той [Бачо Киро] чуваше само един глас, който пееше сега в душата му. И в екстаз, цял в пламък, той повтори: — Луд не съм! Милост не ща! Предпрочитам да умра! Зл. Чолакова, БК, 139. А в душите на всички гори едно-единствено чувство, искрено, силно и светло, като религиозен екстаз: безкрайната обич към родната страна. Й. Йовков, Разк. III, 98. Тя [сказката] може би няма да възпламени публиката, но ще я настрои да изслуша стиховете му с онова вдъхновение, с което той ги е творил в мигове на лиричен екстаз... Г. Караславов, Избр. съч. II, 48. Когато влакът ме носеше из полето към владайската клисура, аз пак с юношески екстаз поздравлявах Витоша. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 142. Изпадам в екстаз. △ Патриотичен екстаз. Творчески екстаз.

— От гр. Vκστασιζ 'възторг, изумление' през лат. extasis и фр. extase.