ЕКСТЕНЗИВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТЕНЗЍВНО. Книж. Нареч. от екстензивен. В по-благоприятното колективистично общество ще може личността да се развива, живее и твори екстензивно и интензивно в посока на прогресията и здравето. ЛН, 1927, бр. 9, 2. Науката ни се развиваше неправилно, екстензивно. О, 1991, бр. 2, 4.

ЕКСТЕНЗЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от екстензивен; разширеност, разпространеност.

ЕКСТЕНЗИОНА̀Л м. Лог. Множество от обекти в реалния свят, които са обозначени от една дума.

— От лат. extensio през англ. extensional.