ЕКСТЕРИТОРИАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТЕРИТОРИА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Юрид. Право на дипломатически персонал, войски, военни кораби и самолети, намиращи се на територията или в териториалните води на чужда държава, да не се подчиняват на местните закони и власти. Енчо, избягал от затвора, беше успял да се настани като огняр в тоя австро-унгарски параход, ползуващ се с правата на екстериториалност. Д. Казасов, ВП, 117. Между Семинарията и болницата имало комшулук — дебела желязна врата. Турските власти наредили да бъде залостена, защото болницата се ползувала с екстериториалност, а Семинарията нямала право да се ползува от това благоволение. Хр. Бръзицов, НЦ, 341. Китай бил принуден да отстъпи на Англия Хонконг, да открие пет от големите си пристанища за чуждестранна търговия и да признае на англичаните право на екстериториалност. А. Бешков и др., ИГ, 127.