ЕКСТЕРНАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТЕРНА̀НТ м. Книж. Мъж, който полага изпити в учебно заведение, без да се е обучавал в него. На изпит за завършено средно образование като екстернанти тази година за последен път ще се допускат лица, които отговарят на условията от Правилника за изпитите. НК, 1958, бр. 3, 2.

— От лат. externus 'външен'.