ЕКСТРАВАГА̀НТНО

ЕКСТРАВАГА̀НТНО. Книж. Нареч. от екстравагантен; необичайно, странно, чудновато, ексцентрично. Жана, Мария, Катерина — те всички се надпреварват коя да се облече по-екстравагантно. Д. Кисьов, Щ, 153. Другата дъщеря е младо момиче, облечено екстравагантно: много тясна пола, голямо деколте на блузата, коса силно топирана, веждите и клепките много начернени, устните начервени. Н. Каралиева, ТД, 78. На дансинга се въртяха само двойки, които се кълчеха екстравагантно. Д. Димов, Т, 113.

Списък на думите по буква