ЕКСТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀКСТРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който не търпи отлагане; бърз, спешен. Работата в редакцията на ежедневника му се бе харесала още от първия ден. Веднага го увлякоха енергичните и приказливи млади хора .., грабнаха го екстрените задачи .., тръпчивият мирис на хартия и неизсъхнало още печатарско мастило. Ем. Манов, ДСР, 283-284. — То се разбра, още като замънка, че може да дойде [писарчето], а може и да не дойде, зает бил — винаги с екстрена, спешна работа. П. Михайлов, МП, 47. Кожицка му обясни, че това малко закъснение се дължало на германските фирми, които много бързали с поръчките и настоявали в "екстрени" срокове да имат своето валцувано и инструментално желязо. А. Гуляшки, Л, 315.

2. Извънреден, непридвиден, неочакван. За по-малко от четири часа вестта за смъртта на Стоименов обиколи цялото управление и предизвика екстрено заседание на профкомитета. М. Иванов, СбСт, 365. — Грозев, свикай веднага всички участници в пиесата тук! Ще направим едно екстрено събрание, за да ра згледаме поведението на виновните! К. Грозев, СС, 139. Запасната дружина на Никола още не е напълно обмундирована и готова за поход, когато се получи екстрена заповед да тръгне за Радомир. В. Геновска, СГ, 336. Екстрено съобщение.

— От лат. extra ’извън’.