ЕКСЦЕНТРЍК

ЕКСЦЕНТРЍК1, мн. ‑ци, м. Книж. 1. Човек, който се отличава с необичайно, своеобразно до странност поведение, прояви; чудак, особняк. Пред мене стоеше мой съученик от гимназията. Михаил Занесов! Оня ексцентрик, който в часа по латински пукаше със зъби семки. Ив. Карановски, Разк. I, 93. Великсин беше чудак и ексцентрик. Ив. Вазов, Съч. ХI, 107. Принцът [Чарлз] има трима известни ексцентрици в рода си. П, 1991, бр. 9, 13.

2. Цирков или естраден артист, изпълняващ комически номера, за които е характерна неочакваността и различни ефекти — звукови, зрителни и др. Какво виждаме сега под купола на цирка — нашия и световния? Виждаме ексцентрици, баланс върху свободна тел, еквилибър. М. Иванов, Д, 36.

— От фр. excentrique.

ЕКСЦЕНТРЍК

ЕКСЦЕНТРЍК2, мн. ‑ци, м. Техн. Част от машина — кръгъл диск, чиято ос на въртене е разположена не в центъра, а встрани.

— От фр. excentrique.

Списък на думите по буква