ЕКСЦЕНТРИЦИТЀТ

ЕКСЦЕНТРИЦИТЀТ м. 1. Техн. Разстоянието между оста на въртене на ексцентрика2 и неговия център. Оста на ексцентриковия диск е изместена спрямо оста на коляновия вал на разстояние .., което се нарича ексцентрицитет. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 309.

2. Астрон. Елемент от орбитата на небесно тяло, характеризиращ нейната форма (елипса, парабола и др.). Орбитите на планетите от слънчевата система имат изобщо малки ексцентрицитети, значи малко се отличават от окръжности. Най-големи ексцентрицитети имат орбитите на Марс и на Плутон. Астр. ХI кл, 1958, 46.

— От фр. еxcentricité или нем. Exzentrizität.

Списък на думите по буква