ЕКСЦЕНТРИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕКСЦЕНТРЍЧНО1. Книж. Нареч. от ексцентричен1; необичайно, своеобразно, странно. Той махаше бяла кърпа в ръка и играеше твърде лудешки и ексцентрично. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 80. Отправих се към тая градина, където срещнах на входа един човек, облечен доста ексцентрично, като цирков артист. К, 1927, бр. 117, 2. Понякога младото момиче се държеше твърде ексцентрично.