ЕКСЦЕНТРЍЧНОСТ

ЕКСЦЕНТРЍЧНОСТ1, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на ексцентричен1 (в 1 знач.). "Американско" за него беше всичко, що се отличаваше с особено качество или ексцентричност. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.

2. Проява на ексцентричен1 (в 1 знач.); ексцентрична постъпка. Ирина — дъщерята на Чакъра, .. също вземаше участие във веселието. Дори тя си позволи свободата да пофлиртува с един приятен и разглезен младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей- така, от ексцентричност. Д. Димов, Т, 3. Аз пряко заявих, че не искам да остана в никакъв окръжен комитет, защото не мога да нося отговорност за чиито и да било ексцентричности. П. К. Яворов, ХК, 185. Една от ексцентричностите на Фердинанда бе да заравя ръкавиците и връзките, които носеше. Д. Казасов, ВП, 195.

ЕКСЦЕНТРЍЧНОСТ

ЕКСЦЕНТРЍЧНОСТ2, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Техн. Отклонение от център. Честотата на колебанията на скоростта зависи и от ексцентричността на вала на електродвигателя. И. Венов и др., К, 152.

Списък на думите по буква