ЕКТЕНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКТЀНИЯ ж. Църк. Поредица от кратки молитвени възгласи в православното богослужение, произнасяни провлечено. Излезе свещеникът, заобиколен от клисаря и много мъже и жени. Застана пред масата, сложи евангелието и кръста, и зачете с треперлив глас ектениите. К. Петканов, ОБ, 135. Чучурчето монотонно и дремливо шуртеше в мълчанието. Шумът му приличаше на ектения за умрелите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27. И обърна назад [поп Андрей] своя топ: / последната / граната / изпрати / право там — / — в божия храм, / дето бе пял литургии, ектении. Гео Милев, С, 36-38.

— От гр. Tκτένεια. 'провлачване'.