ЕЛА̀

ЕЛА̀ ж. 1. Вечнозелено дърво с къси игловидни листа и дълги изправени шишарки, разпространено в по-високите планини. Abies alba. Елата расте почти във всички наши планини на височина 800-1600 м над морското равнище. В. Брънеков и др., СД, 226. Прекрасни са горите от ели, които растат по вътрешните урви на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 121. Лагерът бе разположен пак високо в планината сред непроходими гори, но поляната беше равна, обградена с шеметно високи ели. Ив. Хаджимарчев, ОК, 98. Сложен и дълъг е пътят, по който високостволестите ели и смърчове се превръщат във фина хартия и картон. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Бориките и елите имат бодки наместо листа. Д. Манчев, БЕ I, 8. Ела се вие, превие, / мома се с майка прощава. Нар. пес., СбВСтТ, 155.

2. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета от семейство борови. Abies.

ЕЛА̀

ЕЛА̀ съюз. Диал. Ала. Харно они [троемските християни] ми се премениа, / салт у злато и у сребро, / ела вода немат да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 29.

ЕЛА̀

ЕЛА̀, мн. ела̀те, пов. Дойди, дойдете. — Момче, не шегувай се бе — замоли се съдията. — Не ме оставяй!... Ела! Извади ме от тук! Елин Пелин, Съч. I, 51. — Слушай, бе байно, — започна Иван. — Я ела да ни покажеш пътя. Закъсняхме, объркахме се. Й. Йовков, ПГ, 22. Като се представих на владиката в Търново и като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена. П. Р. Славейков, БП I, IХ. Йохан ги [хусарите] среща с гръм и ги зове: / "Елате вий, аз с каменно лице / ще срещна щика в своето сърце! / Елате вий, престъпни синове!" Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 62. Ела, облегни се на мойта ръка. / Нощта е беззвездна и тъмна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 33. Ела, в нерадост аз самотен гасна, / в неволя губя свойте златни дни. Д. Дебелянов, С 1946, 51.

Ела, вълчо (вълко), изяж ме. Разг. Употребява се за подчертаване, че никой не вика сам злото, нещастията. Никой не казва: ела, вълко, изяж ма. П. Р. Славейков, БП I, 316. Ела да видиш; ела виж (гледай). Разг. Употребява се, когато някой очаква, че ще се случи нещо извънредно (добро или лошо, неприятно). — Като захванат московците да бият от вода и от сухо калето, ела да видиш! Спукана му е на нашия работата .., колко е от Оджак до Дунава! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189-190. — Имаме само една грешка: изпуснахме юздите на раята. Да пипнем ние пак тая юзда, да я вземем здраво в ръката си, пък ела да видиш! — И той завъртя наоколо кръгли очи, сложи ръка върху оръжието си. Д. Талев, ПК, 291. Ела, зло, че без тебе по- <голямо> зло. Разг. Употребява се за изразяване на примирение с някаква злина, която в сравнение с друга е по-малка. За брака и семейството баща ми често казваше: ела, зло, че без тебе по-зло. Ела на себе си. Разг. 1. Свести се. Мисълта, че баща му може да свърши, както си стои, го ужаси. Той го улови за раменете и започна да го друса: — Тате, ела на себе си! К. Петканов, ОБ, 125. Тати поливаше челото ми с вода, а мама разтриваше слепите очи и пищеше: — Стоилко, ела на себе си, мама... С. Чилингиров, ХНН, 226. 2. Опомни се, овладей се. — Викат ни в полка. Ще има война! .. Краката на Велика се подкосиха .. Като замаяна политна към мъжа си и увисна на ръката му: — Няма да те пусна! Не искам война, чу ли? — Велико, ела на себе си! К. Петканов, МЗК, 12. — Ти не разбираш момента! Ти си останал глух и с капаци на очите, .. — сопна му се капитан Гергов. — Я ела на себе си! П. Илиев, ЛВ, 326. 3. Отпочини си, съвземи се. — Нужно ти е почивка. Вчера се върна от пансиона. Че почини си. Ела на себе си, па тогази чети! Ив. Кирилов, Съч. II, 6. Ела, хляб, да те изям. Диал. Ирон. Казва се на този, който нищо не работи и чака всичко наготово. Ела, че ми трябваш. Разг. Употребява се като закана или за подчертаване, че нещо притежава някакво отрицателно качество в най-висока степен. На това отгоре филоксерата налегна къра с лозята и започна едно мъртвило — ела че ми трябваш! Н. Хайтов, ДР, 123. Страх ме е от такова плашило, по-право — не от плашилото, а от тоя, дето ще го навива. Инак това моторизирано плашило може да стане — ела че ми трябваш! Н. Хайтов, ДР, 212.

— Гр. Vλα, TλAτе.

Списък на думите по буква