ЀЛАВ м. Диал. 1. Калай. Върти се, свива се като елав. Н. Геров, РБЯ, II, 8.
2. Олово.
3. Куршум.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЀЛАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Калаен.
2. Оловен; куршумен. Ковите си коне с елави подкови. Т. Панчев, РБЯд, 109.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.