ЕЛБЕТЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛБЀТЕ нареч. Диал. 1. Разбира се, то се знае. Иго се позамисли малко и каза: .. —

Писано е, че съм лъгал... елбете, какво ще сторя, като всичките хора ме лъжат, и аз ги лъгах! М. Георгиев, Избр. разк., 115. — Ще ви дам и сега едно заптие, Трайко ефенди, да ви придружава .. — О, елбете, каймакам ефенди! — не знаеше как да благодари за добрината на каймакамина директорът. — То се знае, че ще ми бъде много по-добре, като има такъв, царски човек с мене. Д. Талев, И, 71. — Ти ходиш с два чифта калеври .. — Щом са два чифта, елбете ще топлят по-харно от един. Г. Караславов, Избр. съч. II, 289.

2. Навярно, както изглежда (Л. Андрейчин и др., БТР).

— От араб. през тур. elbette. — Други форми: хелбѐте, хелбѐтя.