ЕЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЛЕ нареч. Простонар. 1. Особено, най-вече. — Недочувам, баби, недочувам. Еле откак проводиха Валито в детския дом, съвсем оглушах. К. Калчев, СТ, 154. — Та коя мома и коя млада жена вече носи аладжи и саи? Еле пък нашето село, каквото се е помодерничило — всичко градско, всичко наготово, всичко на пара! Г. Караславов, ОХ I, 6. — Еле пък Тончо, като викна пред Дойчинов: — Аз ли съм мъж на жена си, или не съм! Мене ли ще слушате вие или разни дрънкала?! Ст. Даскалов, СЛ, 390. Еле тази Солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч. I, 213. — А момите, да ги порази!... Смеят ми се .. Еле пък Тана Митровата! Ив. Вазов, Р, 4.

2. Най-сетне, най-после, добре че. — Свекървата ме яде, та ме преяде, еле, даде господ един ден, та се отървах, макар че е грешно така да приказва човек. О. Василев, ЖБ, 49. Едни дори се заканваха да подпалят къщата. А ние вътре с майка .., като лист трепериме, очакваме всеки миг пламъкът да ни помете. Еле към полунощ се вразумиха и си отидоха. П. Михайлов, ПЗ, 14-15.

3. Едва ли. Тя ускоряваше стъпките си сѐ повече и повече и еле не тичаше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 36.

— Тур. hele. — Друга форма: хѐле.

ЀЛЕ частица. Диал. Нали. Владиката разсърдено му рекъл: — Дека си пораснал тая глава? — Еле знаеш, че е пораснала у гората, че ние сме горски човеци — рекъл му овчаро. Нар. прек. СбНУ Х, 150. Еле си е женско краткоумно, / подаде му студена водица. / С десна ръка лудо чаша земе, / с лева ръка лудо мома грабна. Нар. пес., СбНУ ХLV, 372. Еле йе макя пуста мащеа, / не му даде тая бела книга. Нар. пес., СбНУ VI, 55.