ЕЛЕГАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЛЕГА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. За човек — който се отличава с изисканост, изящество, красота в облеклото. Облечен е много изискано .. — с една дума, човек, както се казва, твърде елегантен, който рязко се отличава от другите скромно
облечени учители. Т. Влайков, СбЦГМГ, 81. Той беше най-елегантният и наперен офицер от малкия гарнизон в града, та хлапетиите не смееха да му отправят закачки, които пущаха зад гърба на колегите му. Ем. Станев, ИК I и II, 95. В Лугово беше тихо и приятно. Но след една седмица Мими започна да скучае — липсваха приемите, елегантният свят, баловете. К. Калчев, ЖП, 442. "И ето ме: важен, блестящ, елегантен, / богат като истински Крез / И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин, / безчестник, но... винаги с чест!" Хр. Смирненски, Съч. II, 223. // За жест, движение — изискан, изящен. [Хаваджиева] взе си папироса от табакерата на главния прокурор .. Той измъкна със същата фокусническа бързина запалката си, щракна похватно и я поднесе с елегантен жест. Г. Караславов, Т, 18. Филип прехапа устни, после направи елегантно движение, сякаш даваше път на някого. В. Геновска, СГ, 137. Пред гредата застана Чарли — дребно пъргаво момче, смешникът на компанията .. Чарли се качи на парапета и направи елегантен реверанс. П. Вежинов, СО, 60-61.
2. Който се отличава с красив, хармоничен вид или форма, с изящество и финес. Ирина забеляза, че той [Динко] се взираше намръщено в елегантната ѝ траурна рокля, в маникюра и прическата ѝ. Д. Димов, Т, 300-301. Влиза Струмски, облечен в елегантен спортен костюм. Й. Йовков, ОЧ, 26. Имаше нещо особено .. у нея [Вяра], в тия мънички бели ръце с елегантни пръстчета и фини китки. Ив. Мартинов, ДТ, 26. Тя [хазайката] гледаше хубаво изваяното ѝ [на момичето] ухо, гладките тъмнокестеняви коси, елегантния крак. М. Грубешлиева, ПП, 132. — Всеки ден с нова рокля, с нова шапка, пък обуща, обуща, где ги намери толкоз хубави и толкова елегантни. С вкус голям е Мичето, няма що да му се каже. Елин Пелин, Съч. IV, 213. Пресякоха друга улица, по която бавно се движеха безкрайни редици от елегантни леки коли. Ал. Бабек, МЕ, 105. Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която днес той .. изработва най-елегантни кабриолети и файтони. Ал. Константинов, Съч. I, 222. Елегантно облекло. Елегантна шапка. Елегантна чанта. // За човек — който е тънък, висок, грациозен. — Оправил си линията. Сега изглеждаш напълно елегантен. М. Грубешлиева, ПИУ, 218.
3. За стил, език — който е резултат от изкуството на писателя да подбира най-точните думи, изрази и да ги организира по най-подходящ начин; изящен. Елегантен стил. Елегантен език.
4. За заведение, дом, помещение и др. под. — който е обзаведен модерно и с вкус. Гледам насреща едно елегантно кафене. Ал. Константинов, БГ, 69. Яхтичката имаше елегантна каюта и тая вечер Якоб Бьондал доста дълго чака в бара на хотела младата си жена и новия си познайник. П. Спасов, ХлХ, 15. Това кафене не е като големите, елегантни локали. Й. Йовков, Разк. III, 53. Елегантен апартамент.
— От лат. elegans, ‑ntis през фр. élégant.