ЕЛЕГА̀НТНО

ЕЛЕГА̀НТНО. Нареч. oт елегантен; изящно, изискано, красиво. Към десет и половина часа салоните започнаха да се пълнят с елегантно облечени мъже и жени. Д. Ангелов, ЖС, 222. [Христакиев] извади своя златен часовник и елегантно отвори капака, който блесна. Ем. Станев, ИК III и IV, 354. — За какво семе говорите ..? — любопитствува младата 37-годишна колежка на даскала и елегантно се опира на бялото си чадърче без дръжка. Хр. Смирненски, Съч. III, 76. Бляскавите месингови прегради на борда .., елегантно мобилираните кабини на господаря и салонът за гости говореха за богатство и разкош. Яхтата се носеше по морето като малък плаващ дворец. М. Марчевски, ОТ, 26.

Списък на думите по буква