ЕЛЕГИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕГЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който се отнася до елегия; елегически. Любовните, елегичните и хумористичните песни, славите и припевките .. са плодове на колективно творчество. Б. Ангелов, ЛС, 30. За да изрази своите елегични настроения, Дебелянов е подбрал най-подходящите поетични средства. Лит. ХI кл, 85. Такива натяквания, увещания, позиви в елегичен или жлъчносатиричен тон се повтарят от Цанков, Раковски, Славейков често при мъчнотиите да издържат вестниците си поради слабата отзивчивост на абонатите и скъперничеството на читателите. М. Арнаудов, БКД, 30. Елегични чувства. Елегични стихове. Елегичен романс. Елегично настроение.