ЕЛЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. Книж. За глас, думи и под. — прекалено благ, ласкав, любезен. Моите размишления бяха прекъснати от един мек, ласкателен и елеен глас. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83. Само не българина ще напоиш с елейни словеса; само него не ще убедиш, че световният ред е благополучен, устроен от милостива сила. В. Мутафчиева, ИКМ, 87. Затова и следващият византийски поход е кротък, с кръст в ръка, с елейно песнопение и кервани с жито. Император Михаил става кръстник на българския княз Борис и на народа му. Н. Драгова, КО, 26.

2. Прекалено ласкателен, хвалебствен, угоднически. Не е то град като град, а чудо божие .. Изведнъж калугерът прекъсна елейните си похвали за Търново и като изпули както преди очите си, изпляска с ръце. Ст. Загорчинов, ДП, 236. Славата на Спелман се носи из света още от времето, когато редеше елейни слова за хитлеристките изверги. РД, 1959, бр. 257, 4.