ЕЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Връхна дреха без ръкави и обикн. къса до кръста. Червеният елек, подигнат малко над кръста, който стягаше здравите ѝ гърди, беше поразкопчан. Й. Йовков, АМГ, 220. Над бялата прана риза имаше [старецът] сивобял вълнен закопчан елек, също с такъв цвят чешири. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Облечен беше като повечето тукашни хора — в тъмен брич, пъхнат в чорапите, с елек над домоткана избеляла риза. Д. Несторов, СР, 58. Повече от половината [първенци] бяха облечени в еднакви овчарски одежди, та изглеждаха войници от една войска — с кафяви гайтанлии елеци и потури. А. Дончев, ВР, 166. Носи висок калпак, елек без ръкави, вълнена антерия. А. Каралийчев, НЗ, 164. Беше [Левски] се предрешил като турчин с бяла чалма на феса, със син елек, шалвари и широк пояс около тях, с наметка. Ст. Дичев, ЗС II, 282. Сетне попипа ръкава на елека му. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 45. Сърмен елек. Кадифен елек.

— Тур. yelek.