ЕЛЕКТОРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТОРА̀Т, мн. няма, м. Събир. Нов. Книж. 1. Всички лица, жители на една държава, които имат право да гласуват при избори като цяло; избиратели. Присъствието на политиците е нещо обичайно — те се възползват от случая да печелят симпатиите на електората. СТ, 1999, бр. 10, 11. Електоратът се надяваше управляващите да помислят за неговия хал, да се преборят с бедността. ДТ, 1998, бр. 289, 7.

2. Всички избиратели, които гласуват за определена политическа партия или отделен кандидат или са техни симпатизанти, поддържници като цяло. Той отново е хукнал да агитира, като дори обещава на електората на БСП скорошно завръщане на властта. Дем., 1997, бр. 219, 11. Целта е да се приобщи монархически настроен електорат към Новата левица действително е най-вероятният мотив за изваждането на царската карта. Нов., 2001, бр. 28, 2. Двамата политици.. са най-ярките политически фигури, разпускащи тук [в комплекс Роял"] след изморителните си срещи с електората. 168 часа, 2000, бр. 46, 32. Лидерът на БСП е случил на послушен електорат. 24 часа, 2001, бр. 93, 7.

Ѓ Твърд електорат. Нов. Книж. Част от електората на една политическа партия, която я поддържа, подкрепя последователно, безрезервно и много ревностно. Димитров, Михайлов са особено симпатични на твърдия електорат и ще го мобилизират. 168 часа, 2000, бр. 46, 12.

— От лат. elector ’който избира’ през англ. elektorat, фр. electorat.