ЕЛЕКТРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРЍСВАМ, ‑аш, несв.; електѝсам, ‑аш, св., прех. Остар. Електризирам; наелектризирам. Забележено е, че влагата направя харни проводници сичките кърпели; ония, що иска човек да ги електрисва с тръкване или по друг някой начин, требува по-отнапред да са натоплят или да са изсушат, някак си, за да нямат никак влага. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 18. Секий може да си въображи, какво възхищение, каква радост името на Щросмайера ще е възбуждало между хърватите; тази радост и това възхищение излязоха от сички .. граници, когато, на 1850, този хърватски патриот ся ръкоположи за владика на Дяковската епархия. Това благовестие електрисало цял хърватски народ. Лет., 1873, 114-115. Радостни вести / всъде разнася / български сръца / да електриса. Ч, 1871, бр. 17, 542. електрисвам се, електрисам се страд. Който прочита добри и живи списания, не може да не ся възбужда към напредък и усъвършенствувание; не може да ся не електрисва от тях. А. Цанов, Напр., 1873, кн. 2, 15.

ЕЛЕКТРЍСВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Наелектризирам се. Стъклото, да речем, кога се натърка с вълна или с коприна, електрисва са. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 20.