ЕЛЕКТРОАКУСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОАКУ̀СТИКА, мн. няма, ж. Техн. 1. Дял от науката и техниката, който се занимава с превръщането на звуковата енергия в електрическа и обратно. Въпросите за приемане и излъчване, записване и възпроизвеждане на звука, съставят един от най-обширните приложни отдели на акустиката, наречен електроакустика. Физ. Х кл, 32. Развиват се различни отдели на акустиката — електроакустика, архитектурна акустика и др. Физ. Х кл, 33.

2. Събир. Електрически уреди, устройства и апарати, които служат за приемане на звука. Перспективни за България ще бъдат производствата на съобщителна апаратура, на навигационни уреди, на апарати за визуално наблюдение, на електроакустика. К, 1970, кн. 6, 8.