ЕЛЕКТРОАФИНИТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОАФИНИТЀТ м. Хим. Една от основните характеристики на химичните елементи, която се изразява в различната по сила склонност на йоните на всеки химически елемент, да задържат или приемат електрони, т.е. да бъдат химически активни. Освен обменните реакции познати са и реакции, които протичат във водни разтвори при отдаване и приемане на електрони.. Тези реакции показват, че йоните задържат своите електрични товари с различна сила, т.е. имат различен електроафинитет. Хим. IХ кл, 1958, 54-55. При нараняване на метална покривка и откриване на основния метал често се наблюдава явление на повишена корозия под влияние на влагата и водни разтвори.. При това се разяжда оня от двата метала, който е с по-силен електроафинитет. Н. Николов, М, 252.