ЕЛЕКТРОДЕТОНАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОДЕТОНА̀ТОР м. Техн. Детонатор, който се запалва с помощта на електрическа запалка. За извършване на взривните работи в рудниците, които са опасни поради газ или въглищен прах, се разрешава използуването на електродетонатори с мигновено действие в медна, месингова или книжна гилза. Хр. Марков и др., ТБ, 104-105. Взривната машинка (..) представлява малка динамомашина, токът на която се включва автоматично в мрежата само тогава, когато са достигнати необходимите за възпламеняване на електродетонаторите сила и напрежение на тока. Х. Попйорданов и др., ПИ, 83.