ЕЛЕКТРОДОБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОДО̀БИВ м. Добиване, получаване на електрическа енергия. В Северна Европа в страната Финландия има хиляди езера, които се използуват за съобщения. Те са съединени помежду си с къси реки с много прагове, затова са удобни за електродобив и свличане на дървен материал. Геогр. VI кл, 24. ТЕЦ "Марица-изток" стана най-мощното звено в нашия електродобив. НТМ, 1961, кн. 12, 16. Тя [историята на строежа] почва от 1946 година, когато берковчани по свой почин запрятват ръкави да впрегнат река Бързия за електродобив. Ст. Станчев, НР, 45. Развитие на електродобива.