ЕЛЕКТРОИЗОЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОИЗОЛА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. 1. Изолиране на елктрически ток, обикн. чрез използване на покрития на проводниците със специални материали, които са изолатори и не пропускат електрически ток. От такива [пластмаси] се получават изключително леки и здрави строителни материали, прекрасна електроизолация, отлично химическо оборудване. ТД, 1971, бр. 7, 4.

2. Способност, свойство на химически елемент, вещество, материал да не пропуска електрически ток. Как да се съчетаят всички качества — здравина, гъвкавост, термо- и електроизолация, в един материал, който и да не се поддава на гниене, на горене, на окисляване? ВН, 1958, бр. 2003, 4.