ЕЛЕКТРОЛИЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОЛЍЗА ж. 1. Хим. Процес на разлагане на дисоцирани йони (положителни и отрицателни) на вещества — електролити, в разтворено или стопено състояние, под действието на електрически ток, който има широко приложение в промишлеността.

2. Спец. Промишлен метод — разлагане на едно вещество на съставните му елементи чрез пропускане на електрически ток през неговия разтвор или стопилка. При елек‑

тролизата на готварската сол се получават хлороводород и натриева основа. Ст. Младенов и др., ОТК, 87. Златото се добива от златния трихлорид чрез електролиза. Хим. V кл, 1950, 112. В 1910 г. мадам Кюри получи радий в свободно състояние чрез електролиза на стопен радиев бромид. Хим. V кл, 1950, 112.

— От гр. bλεκτρον 'янтар' + λύσις 'разтваряне, разлагане'.