ЕЛЕКТРОМАГНИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОМАГНЍТ м. 1. Физ. Устройство за създаване на магнитно поле чрез протичане на електрически ток през намотка от изолиран проводник, разположена върху отворен магнитопровод с различна форма, в зависимост от предназначението му. С помощта на електромагнит може да се издигат тежки предмети. Физ. VII кл, 1982, 65. Такова устройство от намотка, по която тече ток, и желязна сърцевина, се нарича електромагнит. Физ. VII кл, 1982, 65. // Това устройство като самостоятелна част, детайл на различни двигатели и машини, релета, измервателни уреди. Баластът на батискафа се състои от тежки и масивни железни форми, закрепени към стените му чрез електромагнити, подхранвани от акумулатори. ВН, 1960, бр. 2636, 4.

2. Специално приспособление към подемно-транспортни машини, филтри и др., което създава силно магнитно поле, чрез което се повдигат, пренасят или събират различни метални части, частици и др. Над главите ни скърцат подвижни кранове и поемат големи вързопи старо желязо с електромагнити. Подавачаните машини с огромни лъжици изсипват желязна храна в зиналите гърла на пещите. А. Каралийчев, С, 151. При подготовката изходните пресни материали (пясък, глина и др.) се изсушават и пресяват. Употребяваната вече горяла смес се подлага на магнитна сепарация с помощта на електромагнит, с цел да се извлекат металните частици [късчета от чугун]. Маш. IХ кл, 197.