ЕЛЕКТРО̀НИКА

ЕЛЕКТРО̀НИКА ж. 1. Само ед. Физ. Техн. Наука за взаимодействието на електрони с електромагнитни полета, за методите на създаване на електронни прибори и устройства, използвани за предаване, обработка и запазване на информация. С помощта на наши.. научни институти специалистите от завода.. подготвят производството на съвременни измервателни уреди, някои от които ще са на базата на електрониката. Пог., 1970, бр.7, 2. За далекосъобщителните връзки, за отбраната,.., за измерителна апаратура в лабораториите трябва електроника! ВН, 1963, бр. 3735, 4. Институт по електроника. Век на електрониката. Промишлена електроника. Специалист по електроника. Техническа електроника. Ядрена електроника.

2. Тази наука като учебен предмет във висше техническо училище, университет или в друго специализирано учебно заведение или техникум. Факултет по електроника. Курс по електроника. Изпит по електроника. Следвам електроника. // Учебник по този предмет.

3. Дял от националното стопанство, който се занимава с проектирането, производството и експлоатирането на различни електронни прибори, устройства, механизми, машини и под., свързани със запазване, преобразуване и предаване на информация. У нас се появиха институти и предприятия, занимаващи се с електроника и автоматика, с космически изследвания, производства. Е,

1979, бр. 20, 1. — Назначих я!.. — Човек с връзки ли? ‑.. — И то какви! И от министерството звъняха, и от района.. — Така, така — .. — Ами оня от електрониката... Д. Дублев, ПП, 32-33. В производството все по-широко ще се внедряват автоматиката, електрониката, телемеханиката, атомната енергия.

4. Разг. Електронен апарат, уред, електронно устройство с различно предназначение. Посредством вградена в ръката електроника биоелектричните импулси,.., се приемат, когато достигнат края на живия остатък от ръката. Г. Дечев, Б, 45. Виждаше и съобразяваше бързо, краката и ръцете му го слушаха с бързината на електрониките. Д. Цончев, ЛМ, 28.

— От фр. électronique през рус. электроника.

Списък на думите по буква