ЕЛЕКТРОПОЛОЖЍТЕЛЕН

ЕЛЕКТРОПОЛОЖЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Физ. 1. Който носи положителен електрически товар. Протонът е ядро на водородния атом, което носи един положителен електронен пълнеж, следователно е електроположителен. Хим. VII кл, 1950, 34. Известно е, че във всяка жива тъкан (..) при възбуда се явява разлика в електрическия ѝ заряд (пълнеж): възбудената част е електроотрицателна, а невъзбудената — електроположителна. ВН, 1962, бр. 3273, 4.

2. За хим. елемент- който при химична реакция отдава електрони и става носител на положително електричество. Спрямо кислорода обаче те [металоидите] се проявяват ка‑

то електроположителни елементи, т. е. отдават му всичките или само част от валентните си електрони. Хим. ХI кл, 1965, 90. Металите се характеризират с малък брой валентни електрони (1, 2, 3, 4). При химичните реакции те лесно отдават валентните си електрони и се превръщат в електроположителни йони със стабилен двуелектронен или осемелектронен външен слой. Хим. IХ кл, 1965,94. // За валентност на химически елемент — който е свързан с отдаване на електрони.

Списък на думите по буква