ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОПРОВОДЍМОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Физ. Свойство на веществата да пропускат, да предават електрически ток; електропроводност. Електропроводимостта или изолационните свойства на телата зависят от условията — температура, влага и др. Физ. Х кл, 1958, 50. Проводниците на електричен ток се правят от чиста мед. И най-малките примеси в металите намаляват електропроводимостта им.

Физ. VIII кл, 1965, 38. Интересно свойство на бора е и това, че той увеличава електропроводимостта си при висока температура. ВН, 1960, бр. 2724, 4.