ЕЛЕКТРОПРОВОДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОПРОВО̀ДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Физ. Свойство на веществата да пропускат, да предават електрически ток; електропроводимост. Електропроводността на почвата се обуславя от влажността, съдържанието на електролити и други свойства. П. Боянов, П, 274. Електропроводността .. се обяснява с електричните пълнежи на йоните. При пропускане на електричен ток през разтвора на един електролит йоните на последния се устремяват към електродите и пренасят електричеството между последните. Хим. VII кл, 1950, 54. Електропроводността и топлопроводността на металите имат голямо значение за топлотехниката и електротехниката. Хим. IХ кл, 1965, 94.