ЕЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЀНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (диал.) ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Еленов (в 1 знач.); еленски. — Заповядайте! А гладни ли сте? Ако сте гладни, то аз ще да ви опека малко еленно месо. Седнете. Л. Каравелов, Съч. V, 69. Когато елененото месо се свърши, ние трябваше да се храним само с ориз и боб. ПН, 1932, кн. 1, 13.

◊ Еленен мъх. Остар. Еленов мъх. Лапландците, които принадлежат на северното племе, нямат национални растения, ако не считаме еленния мъх, който храни техния домашен добитък или северните елени. Знан., 1875, бр. 16, 254. Еленен език. Остар. Еленов език.