ЕЛЀЧЕ

ЕЛЀЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Елек. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз. Й. Йовков, СЛ, 6. Дядо Либен носи кафеен цвят шалваре, зелено елече и широк бял пояс. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Едно момиче с очи като трънки,.., с басмяна рокличка и плетено елече, шляпаше с гуменките си рано сутрин и носеше в бакърено менче краве мляко. Б. Несторов, СР, 149. Съществува в Сухиндол мнение, че истински "зарезанджия" е този, който е облечен в национална носия. Ето защо в подготовката на празника важен въпрос е набавянето на облекло — калпак, бродирана блуза, елече, потури, навои, цървули, бъклица за мъжа. Е, 1980, бр. 7, 3. Купила ми мама / свилено елече, дос, дос, / дали да го носа, / или да го държа? Нар. пес., СбВСтТ, 584.

2. Къса детска долна дреха без ръкави; камизолка. След като ръцете на детето са вече освободени, към комплекта пелени се прибавят ризка, елече. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 35.

Списък на думите по буква