ЕЛИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЛИ¹ и (съкр.) ел съюз. Диал. 1. Или. — Калино, либе жалено, / в очи ли ми се подсмиваш, / ели ми право казуваш? П. П. Славейков, КНП, 156. — Ожени ли се нана ти? / Озе ли добра невеста? / .. / Та гледа ли ми децата, / та дава ли им водица, / ели водица, ели леб? Нар. пес., СбНУ ХIV, 24. Кадийо, море съдийо, / ел съди, ел че съдим! Нар. пес., СбНУ ХII, 423. — "Абре, Демяне, луд ли си, / ели ще да полудееш? / Аз Балю мома не давам, / че си е Бальо пиенец." Нар. пес., СбВСтТ, 721. Дали агне блее / за пролятно мляко, / ели мома пее / за пролятно цвете? Нар. пес., СбВСтТ, 960.

2. Но, ала, ама; обаче. Пил би вино, пил би баш ракия / ели ми е коня аджамия, / та не знае къде да мя води. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 9. — "Я не плачем, уке, че съм гладен, / ели немам конче като твойто, / но си плачем, че си имам, / че си имам един пуст побратим." Нар. пес., СбВСтТ, 983.

ЀЛИ² и (съкр.) ел частица. Диал. Нали. — Ели сте и вие каури, оти да не давате? Ив. Вазов, Съч. ХVI, 46. Не сети се арватска девокя, / ели си йе жена краткоумна, / краткоумна, жена дългокоса, / она се йе лесно излъгала / па си слезна от коня на земи. Нар. пес., СбНУ Х, 84. "Ели знаеш, че не можем без нозе, / .., / ели знаеш, че не можем без очи, / а без брат ти млого лъсно можем да живеем." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 176.