ЀЛИН

ЀЛИН м. 1. Лице от основното население на древна Елада. Първоначално гърците не носели това име. То им било дадено по-късно. Те наричали себе си елини, а заетата от тях земя — Елада. Ист. V кл, 50. Началото на този град [Марсилия] чезне в дълбочината на хилядолетията. Шестотин години преди нашата ера тука са дошли елини от Мала Азия и са основали силно пристанище. А. Каралийчев, С, 89. Търсеше [Иван Владислав] и се срещаше с по-забележителни люде, четеше разни писания, учеше все повече ромейски, пожела да научи езика на старите елини. Д. Талев, С II, 135. Засилването на неравненството и недостигът на обработваема земя принуждавали част от старите гърци да се преселват в други страни. Хиляди елини напускали родните си градове. Ист. V кл, 1980, 112. Елините наричали театъра "училище за възрастни". Ист. V кл, 1980, 146. Под тракски стрехи борили се мълком: омразен елин и латин недраг. В. Марковски, ПЗ, 45.

2. Остар. Грък. Ние прогонихме елинските учители, не защото искаха да ни правят елини. Д. Талев, ПК, 68. Ако следователно българите искат да се отделят административно от цариградската църква, която е елинска и от елини са управлява, туй никак не значи, че те са отделят от нея и духовно. Н. Михайловски, ОВ (превод), 31.

3. Остар. и диал. Езичник (Ст. Младенов и др., БТР).

— От гр. Wλλην.

ЕЛЍН

ЕЛЍН м. В съчет.: елин-пелин. Нар.-поет. Обикн. в народната поезия — ритмичен припев на растението пелин. — Елин-пелин, зелен пелин, / що са, пелин, полюляваш. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 161. — "Елин, пелин зелен пелин, мари, / защо ми се полюляваш, / дали ми те ветрец вее?" Нар. пес., СбВСтТ, 667.

Списък на думите по буква