ЕЛИНИЗА̀ЦИЯ

ЕЛИНИЗА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Влияние на елинската култура върху самобитната култура на друг народ. След елинизацията и роменизацията на градското население през периода I-VI в. от н. е. траките загубили в значителна степен етническото си самоопределение и териториалната си хомогенност. Л. Петров и др., БНК, 11.

2. Стесн. У нас по време на Възраждането — налагане на гръцкия език и гръцката култура сред българското население; погърчване, елинизиране. Основно условие за развитието на българската култура през ХII и ХIV в. било запазването на българския език и самобитната народна култура по време на византийското иго. Това било заслуга изключително на народните маси, които отстояли твърдо срещу елинизацията. Ист. Х и ХI кл, 51. Непримирим враг на гръцките опити за елинизация на българското население,.., Велчо Джамджията влезе във връзка с Киев, Москва и Одеса и почна да внася оттам славянски черковни книги за нуждите на българските църкви и манастири. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Отначало елинизацията в градовете се е дължала не на някаква систематична пропаганда от страна на гръцкото невежествено и грубо духовенство, а и на прякото влияние на гръцкото население. Б. Пенев, НБВ, 10.

— От фр. hellénisation.

Списък на думите по буква