ЕЛИНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛИНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, м. 1. Само ед. Истор. Период в историята на античния свят, който започва от завоеванията на Ал. Македонски на изток (334-323 г. пр. н. е.) до падането на последната самостоятелна елинска държава Египет под римска власт (30 г. пр. н. е.). Едва в епохата на елинизма владетелите започват да колекционират произведения на изкуството и книги. Това е времето, когато Архелаос от Македония заплатил на Зевксис за художествената украса на своя дворец.., а Александър Македонски поръчва на Апелес своя портрет. Хр. Ковачевски, СК, 110. // Само ед. Смесена елинско-източна култура през този период. Елинизмът ни е оставил прекрасни скулптурни творби. Ист. V кл, 1980, 168.

2. Стесн. Книж. Влиянието на гръцкия език и гръцката култура у нас по време на Възраждането. Което особено ни учудва, то е, че Фотинов, при всичкото свое гръцко възпитание и образование, при всичката своя безмерна любов към гръцката наука,.., си остана винаги българин по душа и сърце и не се претопи като толкова други в големия котел на елинизма. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 637. Белина (..) е обрисуван като битово-комична фигура. Макар да е поклонник на елинизма, ограничен, наивен и повърхностен, той е със запазено национално съзнание. Лит. Х кл, 281. По повод оплакванията на гръцкото правителство за безредията от българските комитети в Македония, които изтреблявали елинизмът, австро-унгарският посланник в Лондон запитва за мнението на английското правителство. Пряп., 1903, бр. 88, 1. "Чрез смъртта на Каравелова елинизмът в България се отървава от едного от най-фанатичните врагове." Пряп., 1903, бр. 85, 4.

3. Езикозн. Гръцка дума или израз, заети в друг език.