ЕЛИПСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЛИПСА ж. 1. Мат. Затворена крива линия, която се получава от пресичането на конус или цилиндър с плоскост и е сечение, на което сборът от разстоянията на всяка нейна точка до две определени точки (фокуси) е постоянна величина. Измислихме предлога на срещата — преговор по аналитична геометрия: елипса, хипербола, парабола.. А. Гуляшки, ЗР, 109. Кривите — елипса, парабола и хипербола, получаваме като пресечем един кръгов конус с равнина, която може да заема различни положения спрямо оста на конуса. ВН, 1958, бр. 2210, 4.

2. Контури на предмет, очертания на нещо, които наподобяват такава затворена крива линия. Из полето стърчаха много такива пики, наредени в една голяма елипса — пътят на самата атака. Й. Йовков, Разк. II, 239. В най-ниската част на парка брези ограждаха в елипса красиво езеро, а нататък се редяха фонтани, аквариуми, планетариум... П. Илиев, ЛВ, 36. Тук една чешма без кран бясно плющеше в коритото си, а горе, около стълба с лампата, рояк дребни мушици описваха безкрайни бързи елипси. Д. Цончев, ЧС, 62.

3. Езикозн. Изпускане на част от изречение, която лесно се подразбира и може да се възстанови в даден контекст. Авторът използува извънредно често елипсата: изпуска думи, съкращава изрази. Г. Цанев, СИБЛ, 265.

— От гр. Wλλειψις 'изпускане' през нем. Ellipse или фр. ellipse.